Герои и дейци на Руско-турската война – на 25 август 1877 на Шипка загива генерал-майор Валериан Дерожински
До една траншея на ската на връх „ Свети Никола ” видях военачалник Дерожински, който преди три дни беше дошъл от Севлиево и от този момент не знаеше що е отмора нито денем, нито през нощта.
Той стоеше обграден от няколко офицери, дъвчеше изсъхнал самун и в това време даваше някакви разпоредби, горещеше се, спореше. Всички са в това състояние…
/От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)/
На разсъмване на 13 (25) август, петия ден на защитата, ние видяхме турците на височините, господстващи над нашата позиция, които работеха, с цел да слагат батареите си…От 9 часа против нас стартира пукотевица с направление от горната страна надолу, равна по мощ на вчерашната... Върху нас се изсипа оловен дъжд: всеки турски боец получава по 220 патрона дневно, от които до вечерта нищо не остава. Всичко това се изстрелва без прицелване. От един подобен изстрел на 13 (25) август беше погубен генерал-майор Дерожински, когато се намираше на едно от нашите укрепления и разговаряше с военачалник Радецки. Той умря мигновено от патрон, попаднал под сърцето...
/[Вс. Крестовский], Битва на Шипке, Правительственный вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Валериан Филипович Дерожински е роден на 15 юли 1826 година в село Надеждовка, Воронежка губерния в фамилията на потомствения дворянин от полски генезис Филип Казимирович Дерожински. Бащата е съветски офицер, полковник, пълководец на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война (1812) и при завладяването на Париж през 1814 година
Валериан Дерожински се ориентира към военното занятие. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си работа стартира в 19-а артилерийска бригада през 1845 година Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската войска във Варшава.
Участва в Унгарската акция (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) се бие при обсадата на Силистра и отбраната на Севастопол.
Ранен е от артилерийска осколка. След лекуване взе участие в отбраната на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 година Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 година Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) от първия и ден. Бие се безстрашно при прекосяването на река Дунав при Свищов, за което е награден с Орден „ Света Ана “ I ст. с мечове.
В началото на юли 1877 година е назначен за пълководец на Габровския отряд в състав: 30-и Донски казашки полк, 36-и Орловски полк и 10 оръдия. Непосредствено е зависещ на началника на 9-а пехотна дивизия с пълководец генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.
През лятото на 1877 година, когато съветските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е определен за ръководител на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се организира работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов обезпечава собствен правилен служащ, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко нападна от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 година след вихрени офанзиви е овладян Шипченския проход. Неговата защита се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.
В началото на август за защитата на Шипченския проход е образуван Шипченския отряд, с пълководец генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът героичен отбранява връх Шипка от Централната османска войска, с пълководец Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С идването на връх Шипка на 13/25 август 1877 година на 8-и армейски корпус непосредствената защита е поета от неговия пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възобновяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отблъскване на следващата турска офанзива и последвалата контраофанзива военачалник Валериан Дерожински е погубен от противников крушум.
Генерал Дерожински е награждаван неведнъж: Орден „ Света Ана “ I, II и III ст., Орден „ Свети Станислав “ II ст., Орден „ Свети Владимир “ III и IV ст. На 6 септември тленните му остатъци са пренесени в Санкт Петербург. Генерал Дерожински е заровен с огромни почести при огромно скупчване на народ в Новодевичския манастир. Дъщерите на генерала били признати в учебното заведение на Новодевическия манастир, а по-късно в Института Смолни на държавна прехрана.
Той стоеше обграден от няколко офицери, дъвчеше изсъхнал самун и в това време даваше някакви разпоредби, горещеше се, спореше. Всички са в това състояние…
/От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)/
На разсъмване на 13 (25) август, петия ден на защитата, ние видяхме турците на височините, господстващи над нашата позиция, които работеха, с цел да слагат батареите си…От 9 часа против нас стартира пукотевица с направление от горната страна надолу, равна по мощ на вчерашната... Върху нас се изсипа оловен дъжд: всеки турски боец получава по 220 патрона дневно, от които до вечерта нищо не остава. Всичко това се изстрелва без прицелване. От един подобен изстрел на 13 (25) август беше погубен генерал-майор Дерожински, когато се намираше на едно от нашите укрепления и разговаряше с военачалник Радецки. Той умря мигновено от патрон, попаднал под сърцето...
/[Вс. Крестовский], Битва на Шипке, Правительственный вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Валериан Филипович Дерожински е роден на 15 юли 1826 година в село Надеждовка, Воронежка губерния в фамилията на потомствения дворянин от полски генезис Филип Казимирович Дерожински. Бащата е съветски офицер, полковник, пълководец на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война (1812) и при завладяването на Париж през 1814 година
Валериан Дерожински се ориентира към военното занятие. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си работа стартира в 19-а артилерийска бригада през 1845 година Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската войска във Варшава.
Участва в Унгарската акция (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) се бие при обсадата на Силистра и отбраната на Севастопол.
Ранен е от артилерийска осколка. След лекуване взе участие в отбраната на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 година Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 година Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) от първия и ден. Бие се безстрашно при прекосяването на река Дунав при Свищов, за което е награден с Орден „ Света Ана “ I ст. с мечове.
В началото на юли 1877 година е назначен за пълководец на Габровския отряд в състав: 30-и Донски казашки полк, 36-и Орловски полк и 10 оръдия. Непосредствено е зависещ на началника на 9-а пехотна дивизия с пълководец генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.
През лятото на 1877 година, когато съветските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е определен за ръководител на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се организира работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов обезпечава собствен правилен служащ, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко нападна от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 година след вихрени офанзиви е овладян Шипченския проход. Неговата защита се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.
В началото на август за защитата на Шипченския проход е образуван Шипченския отряд, с пълководец генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът героичен отбранява връх Шипка от Централната османска войска, с пълководец Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С идването на връх Шипка на 13/25 август 1877 година на 8-и армейски корпус непосредствената защита е поета от неговия пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възобновяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отблъскване на следващата турска офанзива и последвалата контраофанзива военачалник Валериан Дерожински е погубен от противников крушум.
Генерал Дерожински е награждаван неведнъж: Орден „ Света Ана “ I, II и III ст., Орден „ Свети Станислав “ II ст., Орден „ Свети Владимир “ III и IV ст. На 6 септември тленните му остатъци са пренесени в Санкт Петербург. Генерал Дерожински е заровен с огромни почести при огромно скупчване на народ в Новодевичския манастир. Дъщерите на генерала били признати в учебното заведение на Новодевическия манастир, а по-късно в Института Смолни на държавна прехрана.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ